Колко струва да кандидатстваш в чужбина?

Вече няколко пъти сме публикували статии с информация и мнения за кандидатстването в чужбина. В даден момент вероятно почти всеки ученик или студент, особено завършващ, се замисля дали да не продължи образованието си извън родината. За плюсовете и минусите на двете алтернативи има безброй публикации в интернет, а в тях сериозно е застъпена темата за финансите, необходими за престоя в друга страна – учебни такси, разходи за квартира, храна и т.н. Това, което по-рядко се коментира обаче, са средствата, нужни за самото кандидатстване в чужди университети, а те спокойно могат да се окажат четирицифрена сума. Тъй като в момента тази тема вълнува много млади хора, както и мен самата, ще направя примерен списък на често срещаните харчове.

Image: Danilo Rizzuti / FreeDigitalPhotos.net

Първо, почти всеки университет в САЩ и Европа (не казвам всеки само защото не съм проверила един по един всички възможни) изисква от кандидат-студентите да държат определени изпити. Тези изпити най-общо можем да разделим на два вида – езикови и други. Таксата, която трябва да заплатите, за да държите езиков тест, варира между 200 и 400 лв. Типичен пример са английските изпити TOEFL ($180), IELTS (320 лв.) и Cambridge Certificate (290-320 лв.). Изпитите за френска диплома DALF пък струват 190 лв., а тези на Гьоте-институ – между 190 и 400 лв. Разбира се, това са таксите за едно явяване, а винаги трябва да имате предвид, че може да не успеете да се справите от първия път.

Другият вид тестове обикновено съдържат езикова част и част по друг предмет, например математика. Такива са SAT, GMAT и GRE. Таксите за тях често са по-високи от тези на езиковите им събратя – едно явяване на GMAT струва $300. Освен това, всички видове изпити са свързани с допълнителни разходи – учебници ($50-80 на парче), курсове за подготовка (150-400 лв.) и такси за изпращане на допълнителни резултати до избраните университети ($15-30 на изпращане). За щастие, част от тези разходи могат да бъдат спестени, като добър начин за икономисване е самоподготовката вкъщи, заместваща скъпите частни уроци.

Друго перо в бюджета на кандидат-студента, търсещ нови хоризонти извън България,  включва различни такси за издаване на документи. Такива са дипломи, справки, заверени копия, препоръки и други. Те не се заплащат навсякъде – зависи от мястото, където учите в момента. За придобиване на по-сериозен документ в Софийски университет например се плаща между 15 и 50 лв. Освен това, страната, в която кандидатствате, може да изиска от вас да си изкарате международен паспорт, виза или някакво разрешение, което отново струва пари.

Ето, че стигаме до момента, където сте се сдобили с всички необходими документи. Малка част от тях ще бъдат на точния език, а не може да ги изпратите на български, нито да ги преведете лично. Поради тази причина отивате в специализирана агенция, където плащате около 10 лв. на страница за превод и около 4 лв. за всяко оригинално копие от превода. Ако пък ви е необходима и легализация за диплома, трябва да се бръкнете с още 40-70 лв. С документите са свързани и някои дребни разходи, като цветно ксерокопиране и сканиране. Това обаче не би трябвало да излезе повече от 20-30 лв. общо, така че сравнено с другите харчове си е направо незначително.

В допълнение, някои университети имат такса за обработване на документите ви. В САЩ това важи за повечето висши учебни заведения, макар че често има предвидена процедура, която да ви спести таксата. В Европа рядко има нужда да се плаща за самото кандидатстване, но все пак трябва да проверите за конкретното място. Въпросните такси обикновено са между $30 и $80.

Да си представим, че вече сте подготвили всичко, взели сте си изпитите и сте си написали есетата. Сега остава да изпратите по един дебел плик до всеки желан университет. Това, обаче, също не е безплатно удоволствие. Най-евтината опция е да се разходите до Централна поща, където ще ви таксуват около 7 лв. за всеки препоръчан плик до Европа с бърза поща. Ако пък искате документите ви да пристигнат до няколко дена, а не до 1-2 седмици, ще трябва да се бръкнете по-дълбоко за куриер. Там цената на плик до 250 грама изпратен до страни от ЕС е 40-60 лв., а ако държите на DHL – 120 лв. за пратки до 500 грама. За САЩ и другите дестинации тарифите са по-високи. Хитър трик, който ще ви спести някой лев, е да намерите други хора, които ще кандидатстват във вашия университет и да сложите пликовете си заедно в този на куриерската фирма, тъй като пакет документи на един кандидат рядко тежи повече от 100-110 грама.

Има и някои разходи, които не е задължително да направите, но пък биха помогнали за по-добър резултат. В България има фирми, които предлагат консултантски услуги в сферата на висшето образование. Те биха могли да ви помогнат от избора на подходящ университет, през кандидатстването и подготвянето на документи, до самото записване и намиране на квартира или общежитие. За услугите им се заплаща около 200-300 лв. на висше учебно заведение, което лично за мен все пак е неоправдан разход, тъй като с желание и организираност бихте могли да си движите нещата сами.

Ако пък джобовете ви са съвсем дълбоки и не знаете какво да правите с парите си, към кандидатстването в чужбина можете да добавите някои абсолютни екстри, като лично посещение в избраната страна и университет. Все пак, какво по-хубаво от това да видите с очите си за какво се борите?