Компромис vs Сътрудничество

От малка всички по-големи приятели, познати и роднини ме учат, че компромиса е много важно нещо във взаимоотношенията с хората, без значение дали става дума за приятелски, бизнес или любовни отношения.

Дълго време вярвах на това … докато не дойде четвърти курс в университета и не започнахме да учим организационно поведение. Тогава доц. Давидков ни показа една матрица за стилове на поведение при конфликти, в която компромисът гордо стоеше в средата. Бях убедена, че това е най-хубавият възможен изход от всеки конфликт, докато не се замислих защо компромиса се мъдреше там, точно там – в средата.

Какво е компромис? Да намериш решение, което устройва всяка страна? Щом някой е направил компромис, това означава, че той малко или много е отстъпил в интересите си и въпросното решение не е перфектното за него… Компромис всъщност е, когато две страни отстояват позициите си, но само донякъде – за да не се наложи напълно едната страна, всеки се отказва от нещо. И така хем е на твоята, хем не съвсем, затова дай да застанем в средата… в средата на кое? В средата на пътя, в средата на нищото?

Истински доброто решение не е когато всеки се отказва от нещо, а когато страните правят така, че да впрегнат различните си интереси в името един общ интерес, без да се налага всеки да отрязва парченце от неговата си торта. Това е сътрудничеството. И докато в бизнеса стратегическото планиране не винаги позволява да се залага на сътрудничество, то в отношенията ни с хората ограничения няма. Ако всеки от нас се откаже от нещо само и само да бъде постигнато разбирателство, никой няма да бъде напълно щастлив и удовлетворен.

Затова колкото и да съм малка, скромният ми опит ме е научил, че единственият човек, с който не трябва да правиш компромиси, си самият ти. И че най-близките ни хора, затова са ни най-близки – защото въпреки различията сме сътрудници в името на общото и личното ни щастие без да правим компромиси един с друг.