ДНК декодиране и бъдещето на пазара на здравни застраховки

Винаги е изключително забавно да следиш темите на политическите дебати в САЩ. Най-малкото поради две причини. Първата е, че обикновено разискваните проблеми от гледна точка на средностатистическия неамериканец изглеждат доста нелепи (трябва ли застрахователните програми за служителите на църковни организации да покриват разходи за контрацептиви?), а решенията, до които се достига, доста често могат да те запратят на пода в конвулсивни гърчове от смях (не, не е задължително, но застрахователните компании нямат право да предлагат на никого планове, които не покриват разходите за контрацепция). В последните три години в центъра на повечето дебати в САЩ е или бюджетният дефицит, или така благозвучно нареченият от медиите Obamacare. Една от целите на въпросната програма е да разшири кръга на хората, които притежават здравна застраховка, като за целта въведе санкции от 2014 година за гражданите, които не притежават такава. Естествено, подобна тема, засягаща едновременно поне по две „свещени” крави за всяка една от партиите (право на индивидуален избор и ролята на държавните регулации за републиканците; гарантиране на позитивни свободи и патернализъм по отношение на определени социални групи при демократите) просто нямаше как да не се превърне в бойно поле, на което знайни и незнайни експерти, политици и активисти да се упражняват в словоблудство с цел да запълват медийно пространство и да увеличават популярността си. Истински интересно беше обаче това, че докато и от двете страни валяха всякакви аргументи в стил „не ме интересува, моите предпочитания и морални оценки са по-важни от твоите”, развитието на технологиите като че ли предопредели крайното решение на въпроса „ще има ли в САЩ задължителни застраховки за всички или не”.

                Enter персонално декодиране на генома за 1000 долара. В края на тази година в избрани болници в САЩ, в рамките на следващите пет години (ако цялото ръководство на НЗОК не бъде перманентно съкратено с цел намаляване на държавната администрация) и в болницата в Павликени. Потенциалните последици от подобна технология са огромни – вече са идентифицирани няколко гени, които увеличават значително риска от Алцхаймер, с увеличаването на броя и обема на дигитализирания генетичен код по всяка вероятност ще се установят достатъчно корелации генотип/фенотип, за да сме наясно какъв е личният риск всеки от нас да бъде засегнат от заболявания, които имат генетичен компонент.

                Да оставим настрана голяма част от проблемите, свързани със сигурността на информацията и възможностите за дискриминация на база ДНК (Gattaca, някой?), които вероятно ще последват появата на тази технология. Как точно ще се отрази тя върху пазара на здравни застраховки? Като засили и без това вече съществуващата тенденция към неблагоприятен избор (adverse selection).

Неблагоприятният избор представлява ситуация, при която поради асиметричната информация относно детайлите по дадена транзакция (или група от транзакции) между купувач(и) и продавач(и) се стига до проблеми при функционирането на пазарния механизъм. Умишлено опростен пример: имаме застраховка срещу пожар. Тъй като пушачите и пироманите/феновете на фойерверките/на барбекюто на закрито имат по-висок риск да пострадат от пожар в имотите си, пропорцията им в популацията от застраховани индивиди ще бъде по-висока от тази в цялата популация от потенциални клиенти на застрахователната компания. Ако приемем, че застрахователят няма право и/или възможност да отрази този факт в сумата по застраховката (доста разумна презумпция, поне към настоящия момент), той ще бъде принуден да повиши цената на всички застраховки спрямо тази, която би била пазарна, ако клиентите му представляваха случайна извадка от цялата популация, а не бяха група, в която преобладават високорисковите потребители. Това повишение на цената от своя страна само задълбочава проблема, тъй като част от клиентите с нисък риск да пострадат от пожар ще се откажат от застраховките си, което отново ще предизвика скок в цената, последван от нов отлив на клиенти – и така, докато пазарът се уравновеси. При достатъчно голямо изкривяване на представителството на високорисковите индивиди сред клиентите на застрахователите пазарът може да спре да функционира.

Очевидно е, че чрез декодираните на генома и последващата оценка на риска от определени заболявания пациентите придобиват информационно предимство пред застрахователните компании. Тъй като в случая ползите от застраховка, по която се прави плащане от страна на застрахователя, са доста високи от гледна точка на пациента (тъй като различните планове обикновено са насочени към покриване на нетривиални разходи – тоест, по-скоро се отнасят например до лечение на раково заболяване, а не до визита при дерматолог), проблемите с неблагоприятния избор по всяка вероятност ще бъдат толкова сериозни, че няма да бъде възможно пазар на здравни застрахователни услуги с доброволен вход/изход (а дори и такъв със задължително участие, но с право на избор на група покривани заболявания и/или застрахователна сума) да функционира. Едно възможно, но силно нежелателно решение, е застрахователните компании да имат право да изискват генетичната информация на пациента при определянето на сумата за плащане по застраховката. Това е нежелателно най-малкото по две причини – първо, защото създава изключително висок риск от злоупотреба с и изтичане на лични данни (а аз лично не мога дори да си представя както би било по-лично за един човек от ДНК-то му) и второ, защото това ще лиши от възможност да се застраховат на поносима цена (съответно и да получат лечение) именно най-уязвимата група от обществото. Което някак си е твърде ала Чарлз Дикенс за моя вкус.